валеж

Речник на българския език

валѐж — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. валѐжи, м. Дъжд или сняг, който вали. Утре валежите ще спрат. Очакват се слаби валежи.

Грешни изписвания (2)

  • валеш
  • вълеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ва-леж
непълен член ва-ле-жа
пълен член ва-ле-жът
мн.ч. ва-ле-жи
членувано ва-ле-жи-те
бройна форма ва-ле-жа
звателна форма —

Връзки