мокрота

Речник на българския език

мокрота̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Състояние на мокър.
2. Съдържание на влага в нещо; влажност.

Грешни изписвания (7)

  • мокротъ
  • мокрута
  • мокрутъ
  • мукрота
  • мукротъ
  • мукрута
  • мукрутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мок-ро-та
членувано мок-ро-та-та
мн.ч. мок-ро-ти
членувано мок-ро-ти-те
звателна форма