сняг

Речник на българския език

сняг — съществително име, мъжки род (тип 2) редактиране

Значение

снегът, снега, мн. снегове, м.
1. Падащи като валеж през зимата бели ледени кристалчета — снежинки. Вали сняг. Едър сняг.
2. Масата от такива кристалчета върху земята. Пряспа сняг. Вървя през снега. Пухкав сняг.
• Бял като сняг. — Много бял.

Грешни изписвания (2)

  • снък
  • сняк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сняг
непълен член сне-га
пълен член сне-гът
мн.ч. сне-го-ве
членувано сне-го-ве-те
бройна форма сня-га
звателна форма —

Връзки