кола

1. кола̀ — съществително име, женски род (тип 41)

Значение

мн. колѝ, ж.
1. Превозно средство с четири колелета, теглено от кон, магаре, волове. По улицата тракат коли. Натоварвам колата със сено.
2. Автомобил. Каква марка кола си купи?
• Карам си колата. — Разг. Не обръщам внимание на нещо, гледам си работата и живота.
• Не си оставям колата в калта. — Разг. Умея да се защитя.
• Тръгвам по нечия кола. — Разг. Водя се по нечий ум, подвеждам се.
• Лека кола. — Автомобил за няколко пътници.

ж., само ед. Скорбяла, нишесте за колосване.

мн. ко̀ли, ж. Разг. Кока-кола.

мн. ко̀ли, ж. Спец. В печатното дело — определен брой страници от книга, който се използва за установяване на обема ѝ. Тази книга има осем коли.
• Авторска кола. — Единица за измерване на ръкопис с обем 20 000 печатни знака.
• Издателска кола. — Единица за измерване на печатно издание с обем 40 000 печатни знака.
• Печатна кола. — Единица за измерване на готовите печатни издания, която се състои от 16 печатни страници.

Синоними

Грешни изписвания (3)

колъ
кула
кулъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		ко-ла
ед.ч.	членувано	ко-ла-та
мн.ч.		ко-ли
мн.ч.	членувано	ко-ли-те
звателна форма		—

2. кола — ед. ч. непълен член

кола е производна форма на кол (ед. ч. непълен член).

3. кола — бройна форма

кола е производна форма на кол (бройна форма).