карета

Речник на българския език

1. карѐта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. карѐти, ж. Истор. Луксозна покрита кола на пружини, теглена от коне, за превозване на хора. Нае карета до кралския двор.

Грешни изписвания (3)

  • каретъ
  • кърета
  • къретъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ре-та
членувано ка-ре-та-та
мн.ч. ка-ре-ти
членувано ка-ре-ти-те
звателна форма

2. карета — мн. ч.

карета е производна форма на каре (мн. ч.).