каре

Речник на българския език

карѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. карѐта, ср.
1. Квадрат, обикн. като шарка, като форма или като символ. Сако на карета. Каре за маса. Името на автора е в каре.
2. В техниката — приспособление в предавателния механизъм на автомобил.
3. Разг. Четирима души, които играят на карти. Хайде да направим едно каре.
Издателско каре. — Техническите данни за книга, посочени в началото или в края, оградени обикн. с правоъгълник.

Грешни изписвания (1)

  • къре

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ре
членувано ка-ре-то
мн.ч. ка-ре-та
членувано ка-ре-та-та