бричка

Речник на българския език

брѝчка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. брѝчки, ж.
1. Остар. Малка покрита конска кола за превоз на пътници.
2. Разг. Пренебр. Стар, очукан автомобил, машина, кола.

Грешни изписвания (1)

  • бричкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. брич-ка
членувано брич-ка-та
мн.ч. брич-ки
членувано брич-ки-те
звателна форма