колите

Речник на българския език

1. колите — мн. ч. членувано

колите е производна форма на кола (мн. ч. членувано).

2. колите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

колите е производна форма на коля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

3. колите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

колите е производна форма на коля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).