коли

Речник на българския език

1. ко̀ли съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • коле

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ли
членувано ко-ли-то
мн.ч. ко-ли-та
членувано ко-ли-та-та

2. коли — мн. ч.

коли е производна форма на кола (мн. ч.).

3. коли — сег. вр., 3 л., ед. ч.

коли е производна форма на коля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. коли — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

коли е производна форма на коля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

5. коли — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

коли е производна форма на коля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

6. коли — повелително наклонение, ед. ч.

коли е производна форма на коля (повелително наклонение, ед. ч.).

7. коли — сег. вр., 3 л., ед. ч.

коли е производна форма на коля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

8. коли — повелително наклонение, ед. ч.

коли е производна форма на коля (повелително наклонение, ед. ч.).