клюмам

Речник на българския език

клю̀мам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

клю̀маш, несв.
1. Отпускам и вдигам главата си многократно при дрямка или умора. Изморява се и вечер клюма пред телевизора.
2. За растение — от суша или болест увяхвам и отпускам надолу цвят, листа. Цветята започват да клюмат в горещината.

Грешни изписвания (1)

  • клюмъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице клю-мам клю-ма-ме
2 лице клю-маш клю-ма-те
3 лице клю-ма клю-мат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице клю-мах клю-мах-ме
2 лице клю-ма клю-мах-те
3 лице клю-ма клю-ма-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице клю-мах клю-мах-ме
2 лице клю-ма-ше клю-мах-те
3 лице клю-ма-ше клю-ма-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице клюмал съм клюмала съм клюмало съм клюмали сме
2 лице клюмал си клюмала си клюмало си клюмали сте
3 лице клюмал е клюмала е клюмало е клюмали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях клюмал бях клюмала бях клюмало бяхме клюмали
2 лице беше клюмал беше клюмала беше клюмало бяхте клюмали
3 лице беше клюмал беше клюмала беше клюмало бяха клюмали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще клюмам ще клюмаме
2 лице ще клюмаш ще клюмате
3 лице ще клюма ще клюмат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм клюмал ще съм клюмала ще съм клюмало ще сме клюмали
2 лице ще си клюмал ще си клюмала ще си клюмало ще сте клюмали
3 лице ще е клюмал ще е клюмала ще е клюмало ще са клюмали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да клюмам щяхме да клюмаме
2 лице щеше да клюмаш щяхте да клюмате
3 лице щеше да клюма щяха да клюмат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм клюмал щях да съм клюмала щях да съм клюмало щяхме да сме клюмали
2 лице щеше да си клюмал щеше да си клюмала щеше да си клюмало щяхте да сте клюмали
3 лице щеше да е клюмал щеше да е клюмала щеше да е клюмало щяха да са клюмали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице клюмал съм клюмала съм клюмало съм клюмали сме
2 лице клюмал си клюмала си клюмало си клюмали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице клюмал съм клюмала съм клюмало съм клюмали сме
2 лице клюмал си клюмала си клюмало си клюмали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм клюмал била съм клюмала било съм клюмало били сме клюмали
2 лице бил си клюмал била си клюмала било си клюмало били сте клюмали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да клюмам щяла съм да клюмам щяло съм да клюмам щели сме да клюмаме
2 лице щял си да клюмаш щяла си да клюмаш щяло си да клюмаш щели сте да клюмате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм клюмал щяла съм да съм клюмала щяло съм да съм клюмало щели сме да сме клюмали
2 лице щял си да си клюмал щяла си да си клюмала щяло си да си клюмало щели сте да сте клюмали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих клюмал бих клюмала бих клюмало бихме клюмали
2 лице би клюмал би клюмала би клюмало бихте клюмали
3 лице би клюмал би клюмала би клюмало биха клюмали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
клю-май клю-май-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род клю-ман
непълен член клю-ма-ния
пълен член клю-ма-ни-ят
женски род клю-ма-на
членувано клю-ма-на-та
среден род клю-ма-но
членувано клю-ма-но-то
множествено число клю-ма-ни
членувано клю-ма-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род клю-мал
непълен член клю-ма-лия
пълен член клю-ма-ли-ят
женски род клю-ма-ла
членувано клю-ма-ла-та
среден род клю-ма-ло
членувано клю-ма-ло-то
множествено число клю-ма-ли
членувано клю-ма-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род клю-мал
женски род клю-ма-ла
среден род клю-ма-ло
множествено число клю-ма-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род клю-мащ
непълен член клю-ма-щия
пълен член клю-ма-щи-ят
женски род клю-ма-ща
членувано клю-ма-ща-та
среден род клю-ма-що
членувано клю-ма-що-то
множествено число клю-ма-щи
членувано клю-ма-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

клю-май-ки