клюмало

Речник на българския език

1. клюмало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клюмало е производна форма на клюмам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. клюмало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клюмало е производна форма на клюмам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. клюмало — мин. деят. св. прич. ср. р.

клюмало е производна форма на клюмам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. клюмало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

клюмало е производна форма на клюмам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).