клюмала

Речник на българския език

1. клюмала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

клюмала е производна форма на клюмам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. клюмала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

клюмала е производна форма на клюмам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. клюмала — мин. деят. св. прич. ж. р.

клюмала е производна форма на клюмам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. клюмала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

клюмала е производна форма на клюмам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).