клюма

Речник на българския език

1. клюма — сег. вр., 3 л., ед. ч.

клюма е производна форма на клюмам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. клюма — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

клюма е производна форма на клюмам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. клюма — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

клюма е производна форма на клюмам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).