клюмал

Речник на българския език

1. клюмал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клюмал е производна форма на клюмам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. клюмал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клюмал е производна форма на клюмам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. клюмал — мин. деят. св. прич. м. р.

клюмал е производна форма на клюмам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. клюмал — мин. деят. несв. прич. м. р.

клюмал е производна форма на клюмам (мин. деят. несв. прич. м. р.).