клюмали

Речник на българския език

1. клюмали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

клюмали е производна форма на клюмам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. клюмали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

клюмали е производна форма на клюмам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. клюмали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

клюмали е производна форма на клюмам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. клюмали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

клюмали е производна форма на клюмам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).