изпъчвам

Речник на българския език

изпъ̀чвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езпъчвам
  • езпъчвъм
  • еспъчвам
  • еспъчвъм
  • изпъчвъм
  • испъчвам
  • испъчвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-пъч-вам из-пъч-ва-ме
2 лице из-пъч-ваш из-пъч-ва-те
3 лице из-пъч-ва из-пъч-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-пъч-вах из-пъч-вах-ме
2 лице из-пъч-ва из-пъч-вах-те
3 лице из-пъч-ва из-пъч-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-пъч-вах из-пъч-вах-ме
2 лице из-пъч-ва-ше из-пъч-вах-те
3 лице из-пъч-ва-ше из-пъч-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпъчвал съм изпъчвала съм изпъчвало съм изпъчвали сме
2 лице изпъчвал си изпъчвала си изпъчвало си изпъчвали сте
3 лице изпъчвал е изпъчвала е изпъчвало е изпъчвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпъчвал бях изпъчвала бях изпъчвало бяхме изпъчвали
2 лице беше изпъчвал беше изпъчвала беше изпъчвало бяхте изпъчвали
3 лице беше изпъчвал беше изпъчвала беше изпъчвало бяха изпъчвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изпъчвам ще изпъчваме
2 лице ще изпъчваш ще изпъчвате
3 лице ще изпъчва ще изпъчват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпъчвал ще съм изпъчвала ще съм изпъчвало ще сме изпъчвали
2 лице ще си изпъчвал ще си изпъчвала ще си изпъчвало ще сте изпъчвали
3 лице ще е изпъчвал ще е изпъчвала ще е изпъчвало ще са изпъчвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изпъчвам щяхме да изпъчваме
2 лице щеше да изпъчваш щяхте да изпъчвате
3 лице щеше да изпъчва щяха да изпъчват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпъчвал щях да съм изпъчвала щях да съм изпъчвало щяхме да сме изпъчвали
2 лице щеше да си изпъчвал щеше да си изпъчвала щеше да си изпъчвало щяхте да сте изпъчвали
3 лице щеше да е изпъчвал щеше да е изпъчвала щеше да е изпъчвало щяха да са изпъчвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпъчвал съм изпъчвала съм изпъчвало съм изпъчвали сме
2 лице изпъчвал си изпъчвала си изпъчвало си изпъчвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпъчвал съм изпъчвала съм изпъчвало съм изпъчвали сме
2 лице изпъчвал си изпъчвала си изпъчвало си изпъчвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпъчвал била съм изпъчвала било съм изпъчвало били сме изпъчвали
2 лице бил си изпъчвал била си изпъчвала било си изпъчвало били сте изпъчвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпъчвам щяла съм да изпъчвам щяло съм да изпъчвам щели сме да изпъчваме
2 лице щял си да изпъчваш щяла си да изпъчваш щяло си да изпъчваш щели сте да изпъчвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпъчвал щяла съм да съм изпъчвала щяло съм да съм изпъчвало щели сме да сме изпъчвали
2 лице щял си да си изпъчвал щяла си да си изпъчвала щяло си да си изпъчвало щели сте да сте изпъчвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпъчвал бих изпъчвала бих изпъчвало бихме изпъчвали
2 лице би изпъчвал би изпъчвала би изпъчвало бихте изпъчвали
3 лице би изпъчвал би изпъчвала би изпъчвало биха изпъчвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-пъч-вай из-пъч-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-пъч-ван
непълен член из-пъч-ва-ния
пълен член из-пъч-ва-ни-ят
женски род из-пъч-ва-на
членувано из-пъч-ва-на-та
среден род из-пъч-ва-но
членувано из-пъч-ва-но-то
множествено число из-пъч-ва-ни
членувано из-пъч-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-пъч-вал
непълен член из-пъч-ва-лия
пълен член из-пъч-ва-ли-ят
женски род из-пъч-ва-ла
членувано из-пъч-ва-ла-та
среден род из-пъч-ва-ло
членувано из-пъч-ва-ло-то
множествено число из-пъч-ва-ли
членувано из-пъч-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-пъч-вал
женски род из-пъч-ва-ла
среден род из-пъч-ва-ло
множествено число из-пъч-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-пъч-ващ
непълен член из-пъч-ва-щия
пълен член из-пъч-ва-щи-ят
женски род из-пъч-ва-ща
членувано из-пъч-ва-ща-та
среден род из-пъч-ва-що
членувано из-пъч-ва-що-то
множествено число из-пъч-ва-щи
членувано из-пъч-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-пъч-вай-ки