изпъчвал е

Речник на българския език

1. изпъчвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъчвал е е производна форма на изпъчвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъчвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъчвал е е производна форма на изпъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпъчвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъчвал е е производна форма на изпъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).