изпъчвала

Речник на българския език

1. изпъчвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпъчвала е производна форма на изпъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпъчвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпъчвала е производна форма на изпъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпъчвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпъчвала е производна форма на изпъчвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изпъчвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпъчвала е производна форма на изпъчвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).