изпъчвал

Речник на българския език

1. изпъчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъчвал е производна форма на изпъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъчвал е производна форма на изпъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпъчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпъчвал е производна форма на изпъчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпъчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпъчвал е производна форма на изпъчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).