изпъчва

Речник на българския език

1. изпъчва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпъчва е производна форма на изпъчвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изпъчва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпъчва е производна форма на изпъчвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изпъчва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпъчва е производна форма на изпъчвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).