изпъчвало си

Речник на българския език

1. изпъчвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпъчвало си е производна форма на изпъчвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпъчвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпъчвало си е производна форма на изпъчвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпъчвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпъчвало си е производна форма на изпъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).