изпламтявам

Речник на българския език

изпламтявам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изпламтъвам
  • испламтъвам
  • испламтявам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-п-лам-тя-вам из-п-лам-тя-ва-ме
2 лице из-п-лам-тя-ваш из-п-лам-тя-ва-те
3 лице из-п-лам-тя-ва из-п-лам-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-п-лам-тя-вах из-п-лам-тя-вах-ме
2 лице из-п-лам-тя-ва из-п-лам-тя-вах-те
3 лице из-п-лам-тя-ва из-п-лам-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-п-лам-тя-вах из-п-лам-тя-вах-ме
2 лице из-п-лам-тя-ва-ше из-п-лам-тя-вах-те
3 лице из-п-лам-тя-ва-ше из-п-лам-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпламтявал съм изпламтявала съм изпламтявало съм изпламтявали сме
2 лице изпламтявал си изпламтявала си изпламтявало си изпламтявали сте
3 лице изпламтявал е изпламтявала е изпламтявало е изпламтявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпламтявал бях изпламтявала бях изпламтявало бяхме изпламтявали
2 лице беше изпламтявал беше изпламтявала беше изпламтявало бяхте изпламтявали
3 лице беше изпламтявал беше изпламтявала беше изпламтявало бяха изпламтявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изпламтявам ще изпламтяваме
2 лице ще изпламтяваш ще изпламтявате
3 лице ще изпламтява ще изпламтяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпламтявал ще съм изпламтявала ще съм изпламтявало ще сме изпламтявали
2 лице ще си изпламтявал ще си изпламтявала ще си изпламтявало ще сте изпламтявали
3 лице ще е изпламтявал ще е изпламтявала ще е изпламтявало ще са изпламтявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изпламтявам щяхме да изпламтяваме
2 лице щеше да изпламтяваш щяхте да изпламтявате
3 лице щеше да изпламтява щяха да изпламтяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпламтявал щях да съм изпламтявала щях да съм изпламтявало щяхме да сме изпламтявали
2 лице щеше да си изпламтявал щеше да си изпламтявала щеше да си изпламтявало щяхте да сте изпламтявали
3 лице щеше да е изпламтявал щеше да е изпламтявала щеше да е изпламтявало щяха да са изпламтявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпламтявал съм изпламтявала съм изпламтявало съм изпламтявали сме
2 лице изпламтявал си изпламтявала си изпламтявало си изпламтявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпламтявал съм изпламтявала съм изпламтявало съм изпламтявали сме
2 лице изпламтявал си изпламтявала си изпламтявало си изпламтявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпламтявал била съм изпламтявала било съм изпламтявало били сме изпламтявали
2 лице бил си изпламтявал била си изпламтявала било си изпламтявало били сте изпламтявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпламтявам щяла съм да изпламтявам щяло съм да изпламтявам щели сме да изпламтяваме
2 лице щял си да изпламтяваш щяла си да изпламтяваш щяло си да изпламтяваш щели сте да изпламтявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпламтявал щяла съм да съм изпламтявала щяло съм да съм изпламтявало щели сме да сме изпламтявали
2 лице щял си да си изпламтявал щяла си да си изпламтявала щяло си да си изпламтявало щели сте да сте изпламтявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпламтявал бих изпламтявала бих изпламтявало бихме изпламтявали
2 лице би изпламтявал би изпламтявала би изпламтявало бихте изпламтявали
3 лице би изпламтявал би изпламтявала би изпламтявало биха изпламтявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-п-лам-тя-вай из-п-лам-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-лам-тя-вал
непълен член из-п-лам-тя-ва-лия
пълен член из-п-лам-тя-ва-ли-ят
женски род из-п-лам-тя-ва-ла
членувано из-п-лам-тя-ва-ла-та
среден род из-п-лам-тя-ва-ло
членувано из-п-лам-тя-ва-ло-то
множествено число из-п-лам-тя-ва-ли
членувано из-п-лам-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-лам-тя-вал
женски род из-п-лам-тя-ва-ла
среден род из-п-лам-тя-ва-ло
множествено число из-п-лам-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-лам-тя-ващ
непълен член из-п-лам-тя-ва-щия
пълен член из-п-лам-тя-ва-щи-ят
женски род из-п-лам-тя-ва-ща
членувано из-п-лам-тя-ва-ща-та
среден род из-п-лам-тя-ва-що
членувано из-п-лам-тя-ва-що-то
множествено число из-п-лам-тя-ва-щи
членувано из-п-лам-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-п-лам-тя-вай-ки