изпламтявало

Речник на българския език

1. изпламтявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпламтявало е производна форма на изпламтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпламтявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпламтявало е производна форма на изпламтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпламтявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпламтявало е производна форма на изпламтявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпламтявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпламтявало е производна форма на изпламтявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).