изпламтявал е

Речник на българския език

1. изпламтявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпламтявал е е производна форма на изпламтявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпламтявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпламтявал е е производна форма на изпламтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпламтявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпламтявал е е производна форма на изпламтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).