изпламтявал

Речник на българския език

1. изпламтявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпламтявал е производна форма на изпламтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпламтявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпламтявал е производна форма на изпламтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпламтявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпламтявал е производна форма на изпламтявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпламтявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпламтявал е производна форма на изпламтявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).