бил е изпламтявал

Речник на българския език

1. бил е изпламтявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изпламтявал е производна форма на изпламтявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).