изпламтявал си

Речник на българския език

1. изпламтявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпламтявал си е производна форма на изпламтявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпламтявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпламтявал си е производна форма на изпламтявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изпламтявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпламтявал си е производна форма на изпламтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).