измушвам

Речник на българския език

изму̀швам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • езмушвам
  • езмушвъм
  • измушвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-муш-вам из-муш-ва-ме
2 лице из-муш-ваш из-муш-ва-те
3 лице из-муш-ва из-муш-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-муш-вах из-муш-вах-ме
2 лице из-муш-ва из-муш-вах-те
3 лице из-муш-ва из-муш-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-муш-вах из-муш-вах-ме
2 лице из-муш-ва-ше из-муш-вах-те
3 лице из-муш-ва-ше из-муш-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измушвал съм измушвала съм измушвало съм измушвали сме
2 лице измушвал си измушвала си измушвало си измушвали сте
3 лице измушвал е измушвала е измушвало е измушвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях измушвал бях измушвала бях измушвало бяхме измушвали
2 лице беше измушвал беше измушвала беше измушвало бяхте измушвали
3 лице беше измушвал беше измушвала беше измушвало бяха измушвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще измушвам ще измушваме
2 лице ще измушваш ще измушвате
3 лице ще измушва ще измушват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм измушвал ще съм измушвала ще съм измушвало ще сме измушвали
2 лице ще си измушвал ще си измушвала ще си измушвало ще сте измушвали
3 лице ще е измушвал ще е измушвала ще е измушвало ще са измушвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да измушвам щяхме да измушваме
2 лице щеше да измушваш щяхте да измушвате
3 лице щеше да измушва щяха да измушват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм измушвал щях да съм измушвала щях да съм измушвало щяхме да сме измушвали
2 лице щеше да си измушвал щеше да си измушвала щеше да си измушвало щяхте да сте измушвали
3 лице щеше да е измушвал щеше да е измушвала щеше да е измушвало щяха да са измушвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измушвал съм измушвала съм измушвало съм измушвали сме
2 лице измушвал си измушвала си измушвало си измушвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измушвал съм измушвала съм измушвало съм измушвали сме
2 лице измушвал си измушвала си измушвало си измушвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм измушвал била съм измушвала било съм измушвало били сме измушвали
2 лице бил си измушвал била си измушвала било си измушвало били сте измушвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да измушвам щяла съм да измушвам щяло съм да измушвам щели сме да измушваме
2 лице щял си да измушваш щяла си да измушваш щяло си да измушваш щели сте да измушвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм измушвал щяла съм да съм измушвала щяло съм да съм измушвало щели сме да сме измушвали
2 лице щял си да си измушвал щяла си да си измушвала щяло си да си измушвало щели сте да сте измушвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих измушвал бих измушвала бих измушвало бихме измушвали
2 лице би измушвал би измушвала би измушвало бихте измушвали
3 лице би измушвал би измушвала би измушвало биха измушвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-муш-вай из-муш-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-муш-ван
непълен член из-муш-ва-ния
пълен член из-муш-ва-ни-ят
женски род из-муш-ва-на
членувано из-муш-ва-на-та
среден род из-муш-ва-но
членувано из-муш-ва-но-то
множествено число из-муш-ва-ни
членувано из-муш-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-муш-вал
непълен член из-муш-ва-лия
пълен член из-муш-ва-ли-ят
женски род из-муш-ва-ла
членувано из-муш-ва-ла-та
среден род из-муш-ва-ло
членувано из-муш-ва-ло-то
множествено число из-муш-ва-ли
членувано из-муш-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-муш-вал
женски род из-муш-ва-ла
среден род из-муш-ва-ло
множествено число из-муш-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-муш-ващ
непълен член из-муш-ва-щия
пълен член из-муш-ва-щи-ят
женски род из-муш-ва-ща
членувано из-муш-ва-ща-та
среден род из-муш-ва-що
членувано из-муш-ва-що-то
множествено число из-муш-ва-щи
членувано из-муш-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-муш-вай-ки