измушвал е

Речник на българския език

1. измушвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измушвал е е производна форма на измушвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измушвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измушвал е е производна форма на измушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. измушвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измушвал е е производна форма на измушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).