измушвало

Речник на българския език

1. измушвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измушвало е производна форма на измушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измушвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измушвало е производна форма на измушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. измушвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

измушвало е производна форма на измушвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. измушвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

измушвало е производна форма на измушвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).