измушвал

Речник на българския език

1. измушвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измушвал е производна форма на измушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измушвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измушвал е производна форма на измушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. измушвал — мин. деят. св. прич. м. р.

измушвал е производна форма на измушвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. измушвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

измушвал е производна форма на измушвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).