измушвал съм

Речник на българския език

1. измушвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измушвал съм е производна форма на измушвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. измушвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измушвал съм е производна форма на измушвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. измушвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измушвал съм е производна форма на измушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).