измушва

Речник на българския език

1. измушва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

измушва е производна форма на измушвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. измушва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

измушва е производна форма на измушвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. измушва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

измушва е производна форма на измушвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).