изкукам

Речник на българския език

изкукам непреходен глагол от свършен вид (тип 186it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • искукам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ку-кам из-ку-ка-ме
2 лице из-ку-каш из-ку-ка-те
3 лице из-ку-ка из-ку-кат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ку-ках из-ку-ках-ме
2 лице из-ку-ка из-ку-ках-те
3 лице из-ку-ка из-ку-ка-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ку-ках из-ку-ках-ме
2 лице из-ку-ка-ше из-ку-ках-те
3 лице из-ку-ка-ше из-ку-ка-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкукал съм изкукала съм изкукало съм изкукали сме
2 лице изкукал си изкукала си изкукало си изкукали сте
3 лице изкукал е изкукала е изкукало е изкукали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкукал бях изкукала бях изкукало бяхме изкукали
2 лице беше изкукал беше изкукала беше изкукало бяхте изкукали
3 лице беше изкукал беше изкукала беше изкукало бяха изкукали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изкукам ще изкукаме
2 лице ще изкукаш ще изкукате
3 лице ще изкука ще изкукат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкукал ще съм изкукала ще съм изкукало ще сме изкукали
2 лице ще си изкукал ще си изкукала ще си изкукало ще сте изкукали
3 лице ще е изкукал ще е изкукала ще е изкукало ще са изкукали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изкукам щяхме да изкукаме
2 лице щеше да изкукаш щяхте да изкукате
3 лице щеше да изкука щяха да изкукат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкукал щях да съм изкукала щях да съм изкукало щяхме да сме изкукали
2 лице щеше да си изкукал щеше да си изкукала щеше да си изкукало щяхте да сте изкукали
3 лице щеше да е изкукал щеше да е изкукала щеше да е изкукало щяха да са изкукали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкукал съм изкукала съм изкукало съм изкукали сме
2 лице изкукал си изкукала си изкукало си изкукали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкукал съм изкукала съм изкукало съм изкукали сме
2 лице изкукал си изкукала си изкукало си изкукали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкукал била съм изкукала било съм изкукало били сме изкукали
2 лице бил си изкукал била си изкукала било си изкукало били сте изкукали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкукам щяла съм да изкукам щяло съм да изкукам щели сме да изкукаме
2 лице щял си да изкукаш щяла си да изкукаш щяло си да изкукаш щели сте да изкукате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкукал щяла съм да съм изкукала щяло съм да съм изкукало щели сме да сме изкукали
2 лице щял си да си изкукал щяла си да си изкукала щяло си да си изкукало щели сте да сте изкукали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкукал бих изкукала бих изкукало бихме изкукали
2 лице би изкукал би изкукала би изкукало бихте изкукали
3 лице би изкукал би изкукала би изкукало биха изкукали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ку-кай из-ку-кай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ку-кал
непълен член из-ку-ка-лия
пълен член из-ку-ка-ли-ят
женски род из-ку-ка-ла
членувано из-ку-ка-ла-та
среден род из-ку-ка-ло
членувано из-ку-ка-ло-то
множествено число из-ку-ка-ли
членувано из-ку-ка-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ку-кал
женски род из-ку-ка-ла
среден род из-ку-ка-ло
множествено число из-ку-ка-ли