изкукал

Речник на българския език

1. изкукал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкукал е производна форма на изкукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкукал е производна форма на изкукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкукал — мин. деят. св. прич. м. р.

изкукал е производна форма на изкукам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изкукал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкукал е производна форма на изкукам (мин. деят. несв. прич. м. р.).