изкукало

Речник на българския език

1. изкукало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкукало е производна форма на изкукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкукало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкукало е производна форма на изкукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкукало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкукало е производна форма на изкукам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изкукало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкукало е производна форма на изкукам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).