изкукала

Речник на българския език

1. изкукала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкукала е производна форма на изкукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкукала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкукала е производна форма на изкукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изкукала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изкукала е производна форма на изкукам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изкукала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изкукала е производна форма на изкукам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).