изкукали

Речник на българския език

1. изкукали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изкукали е производна форма на изкукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкукали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изкукали е производна форма на изкукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изкукали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изкукали е производна форма на изкукам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изкукали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изкукали е производна форма на изкукам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).