издуша

Речник на българския език

издуша̀ преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

издушѝш, мин. св. издушѝх, мин. прич. издушѝл, св.вж. издушавам.

Грешни изписвания (7)

  • ездоша
  • ездошъ
  • ездуша
  • ездушъ
  • издоша
  • издошъ
  • издушъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ду-ша из-ду-шим
2 лице из-ду-шиш из-ду-ши-те
3 лице из-ду-ши из-ду-шат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ду-ших из-ду-ших-ме
2 лице из-ду-ши из-ду-ших-те
3 лице из-ду-ши из-ду-ши-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ду-шех из-ду-шех-ме
2 лице из-ду-ше-ше из-ду-шех-те
3 лице из-ду-ше-ше из-ду-ше-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издушил съм издушила съм издушило съм издушили сме
2 лице издушил си издушила си издушило си издушили сте
3 лице издушил е издушила е издушило е издушили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях издушил бях издушила бях издушило бяхме издушили
2 лице беше издушил беше издушила беше издушило бяхте издушили
3 лице беше издушил беше издушила беше издушило бяха издушили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще издуша ще издушим
2 лице ще издушиш ще издушите
3 лице ще издуши ще издушат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм издушил ще съм издушила ще съм издушило ще сме издушили
2 лице ще си издушил ще си издушила ще си издушило ще сте издушили
3 лице ще е издушил ще е издушила ще е издушило ще са издушили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да издуша щяхме да издушим
2 лице щеше да издушиш щяхте да издушите
3 лице щеше да издуши щяха да издушат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм издушил щях да съм издушила щях да съм издушило щяхме да сме издушили
2 лице щеше да си издушил щеше да си издушила щеше да си издушило щяхте да сте издушили
3 лице щеше да е издушил щеше да е издушила щеше да е издушило щяха да са издушили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издушел съм издушела съм издушело съм издушели сме
2 лице издушел си издушела си издушело си издушели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издушил съм издушила съм издушило съм издушили сме
2 лице издушил си издушила си издушило си издушили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм издушил била съм издушила било съм издушило били сме издушили
2 лице бил си издушил била си издушила било си издушило били сте издушили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да издуша щяла съм да издуша щяло съм да издуша щели сме да издушим
2 лице щял си да издушиш щяла си да издушиш щяло си да издушиш щели сте да издушите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм издушил щяла съм да съм издушила щяло съм да съм издушило щели сме да сме издушили
2 лице щял си да си издушил щяла си да си издушила щяло си да си издушило щели сте да сте издушили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих издушил бих издушила бих издушило бихме издушили
2 лице би издушил би издушила би издушило бихте издушили
3 лице би издушил би издушила би издушило биха издушили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ду-ши из-ду-ше-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ду-шен
непълен член из-ду-ше-ния
пълен член из-ду-ше-ни-ят
женски род из-ду-ше-на
членувано из-ду-ше-на-та
среден род из-ду-ше-но
членувано из-ду-ше-но-то
множествено число из-ду-ше-ни
членувано из-ду-ше-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ду-шил
непълен член из-ду-ши-лия
пълен член из-ду-ши-ли-ят
женски род из-ду-ши-ла
членувано из-ду-ши-ла-та
среден род из-ду-ши-ло
членувано из-ду-ши-ло-то
множествено число из-ду-ши-ли
членувано из-ду-ши-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ду-шел
женски род из-ду-ше-ла
среден род из-ду-ше-ло
множествено число из-ду-ше-ли