издушавам

Речник на българския език

издуша̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

издуша̀ваш, несв. и издуша̀, св.
1. Какво. Душа докрай или всички докрай.
2. Кого, какво. Задушавам всички поради горещина, спареност или замърсеност на въздуха. Ще ги издушите тия деца в такава малка стая.
издушавам се/издуша се. — Само мн. Задушаваме се всички поради горещина, спареност или замърсеност на въздуха. Издушихме се в тоя автобус.

Грешни изписвания (7)

  • ездошавам
  • ездошавъм
  • ездушавам
  • ездушавъм
  • издошавам
  • издошавъм
  • издушавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ду-ша-вам из-ду-ша-ва-ме
2 лице из-ду-ша-ваш из-ду-ша-ва-те
3 лице из-ду-ша-ва из-ду-ша-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ду-ша-вах из-ду-ша-вах-ме
2 лице из-ду-ша-ва из-ду-ша-вах-те
3 лице из-ду-ша-ва из-ду-ша-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ду-ша-вах из-ду-ша-вах-ме
2 лице из-ду-ша-ва-ше из-ду-ша-вах-те
3 лице из-ду-ша-ва-ше из-ду-ша-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издушавал съм издушавала съм издушавало съм издушавали сме
2 лице издушавал си издушавала си издушавало си издушавали сте
3 лице издушавал е издушавала е издушавало е издушавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях издушавал бях издушавала бях издушавало бяхме издушавали
2 лице беше издушавал беше издушавала беше издушавало бяхте издушавали
3 лице беше издушавал беше издушавала беше издушавало бяха издушавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще издушавам ще издушаваме
2 лице ще издушаваш ще издушавате
3 лице ще издушава ще издушават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм издушавал ще съм издушавала ще съм издушавало ще сме издушавали
2 лице ще си издушавал ще си издушавала ще си издушавало ще сте издушавали
3 лице ще е издушавал ще е издушавала ще е издушавало ще са издушавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да издушавам щяхме да издушаваме
2 лице щеше да издушаваш щяхте да издушавате
3 лице щеше да издушава щяха да издушават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм издушавал щях да съм издушавала щях да съм издушавало щяхме да сме издушавали
2 лице щеше да си издушавал щеше да си издушавала щеше да си издушавало щяхте да сте издушавали
3 лице щеше да е издушавал щеше да е издушавала щеше да е издушавало щяха да са издушавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издушавал съм издушавала съм издушавало съм издушавали сме
2 лице издушавал си издушавала си издушавало си издушавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издушавал съм издушавала съм издушавало съм издушавали сме
2 лице издушавал си издушавала си издушавало си издушавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм издушавал била съм издушавала било съм издушавало били сме издушавали
2 лице бил си издушавал била си издушавала било си издушавало били сте издушавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да издушавам щяла съм да издушавам щяло съм да издушавам щели сме да издушаваме
2 лице щял си да издушаваш щяла си да издушаваш щяло си да издушаваш щели сте да издушавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм издушавал щяла съм да съм издушавала щяло съм да съм издушавало щели сме да сме издушавали
2 лице щял си да си издушавал щяла си да си издушавала щяло си да си издушавало щели сте да сте издушавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих издушавал бих издушавала бих издушавало бихме издушавали
2 лице би издушавал би издушавала би издушавало бихте издушавали
3 лице би издушавал би издушавала би издушавало биха издушавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ду-ша-вай из-ду-ша-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ду-ша-ван
непълен член из-ду-ша-ва-ния
пълен член из-ду-ша-ва-ни-ят
женски род из-ду-ша-ва-на
членувано из-ду-ша-ва-на-та
среден род из-ду-ша-ва-но
членувано из-ду-ша-ва-но-то
множествено число из-ду-ша-ва-ни
членувано из-ду-ша-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ду-ша-вал
непълен член из-ду-ша-ва-лия
пълен член из-ду-ша-ва-ли-ят
женски род из-ду-ша-ва-ла
членувано из-ду-ша-ва-ла-та
среден род из-ду-ша-ва-ло
членувано из-ду-ша-ва-ло-то
множествено число из-ду-ша-ва-ли
членувано из-ду-ша-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ду-ша-вал
женски род из-ду-ша-ва-ла
среден род из-ду-ша-ва-ло
множествено число из-ду-ша-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ду-ша-ващ
непълен член из-ду-ша-ва-щия
пълен член из-ду-ша-ва-щи-ят
женски род из-ду-ша-ва-ща
членувано из-ду-ша-ва-ща-та
среден род из-ду-ша-ва-що
членувано из-ду-ша-ва-що-то
множествено число из-ду-ша-ва-щи
членувано из-ду-ша-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-ду-ша-вай-ки