издушавал

Речник на българския език

1. издушавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издушавал е производна форма на издушавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издушавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издушавал е производна форма на издушавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. издушавал — мин. деят. св. прич. м. р.

издушавал е производна форма на издушавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. издушавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

издушавал е производна форма на издушавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).