издушил си

Речник на българския език

1. издушил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издушил си е производна форма на издуша (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. издушил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издушил си е производна форма на издуша (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).