издушел

Речник на българския език

1. издушел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издушел е производна форма на издуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издушел — мин. деят. несв. прич. м. р.

издушел е производна форма на издуша (мин. деят. несв. прич. м. р.).