издушило

Речник на българския език

1. издушило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издушило е производна форма на издуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издушило — мин. деят. св. прич. ср. р.

издушило е производна форма на издуша (мин. деят. св. прич. ср. р.).