издушил е

Речник на българския език

1. издушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издушил е е производна форма на издуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издушил е е производна форма на издуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).