изгоня

Речник на българския език

изго̀ня преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

изго̀ниш, мин. св. изго̀них, мин. прич. изго̀нил, св.вж. изгонвам.

Грешни изписвания (3)

  • езгонъ
  • езгоня
  • изгонъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-го-ня из-го-ним
2 лице из-го-ниш из-го-ни-те
3 лице из-го-ни из-го-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-го-них из-го-них-ме
2 лице из-го-ни из-го-них-те
3 лице из-го-ни из-го-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-го-нех из-го-нех-ме
2 лице из-го-не-ше из-го-нех-те
3 лице из-го-не-ше из-го-не-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгонил съм изгонила съм изгонило съм изгонили сме
2 лице изгонил си изгонила си изгонило си изгонили сте
3 лице изгонил е изгонила е изгонило е изгонили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изгонил бях изгонила бях изгонило бяхме изгонили
2 лице беше изгонил беше изгонила беше изгонило бяхте изгонили
3 лице беше изгонил беше изгонила беше изгонило бяха изгонили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изгоня ще изгоним
2 лице ще изгониш ще изгоните
3 лице ще изгони ще изгонят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изгонил ще съм изгонила ще съм изгонило ще сме изгонили
2 лице ще си изгонил ще си изгонила ще си изгонило ще сте изгонили
3 лице ще е изгонил ще е изгонила ще е изгонило ще са изгонили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изгоня щяхме да изгоним
2 лице щеше да изгониш щяхте да изгоните
3 лице щеше да изгони щяха да изгонят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изгонил щях да съм изгонила щях да съм изгонило щяхме да сме изгонили
2 лице щеше да си изгонил щеше да си изгонила щеше да си изгонило щяхте да сте изгонили
3 лице щеше да е изгонил щеше да е изгонила щеше да е изгонило щяха да са изгонили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгонел съм изгонела съм изгонело съм изгонели сме
2 лице изгонел си изгонела си изгонело си изгонели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгонил съм изгонила съм изгонило съм изгонили сме
2 лице изгонил си изгонила си изгонило си изгонили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изгонил била съм изгонила било съм изгонило били сме изгонили
2 лице бил си изгонил била си изгонила било си изгонило били сте изгонили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изгоня щяла съм да изгоня щяло съм да изгоня щели сме да изгоним
2 лице щял си да изгониш щяла си да изгониш щяло си да изгониш щели сте да изгоните
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изгонил щяла съм да съм изгонила щяло съм да съм изгонило щели сме да сме изгонили
2 лице щял си да си изгонил щяла си да си изгонила щяло си да си изгонило щели сте да сте изгонили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изгонил бих изгонила бих изгонило бихме изгонили
2 лице би изгонил би изгонила би изгонило бихте изгонили
3 лице би изгонил би изгонила би изгонило биха изгонили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-го-ни из-го-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-го-нен
непълен член из-го-не-ния
пълен член из-го-не-ни-ят
женски род из-го-не-на
членувано из-го-не-на-та
среден род из-го-не-но
членувано из-го-не-но-то
множествено число из-го-не-ни
членувано из-го-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-го-нил
непълен член из-го-ни-лия
пълен член из-го-ни-ли-ят
женски род из-го-ни-ла
членувано из-го-ни-ла-та
среден род из-го-ни-ло
членувано из-го-ни-ло-то
множествено число из-го-ни-ли
членувано из-го-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-го-нел
женски род из-го-не-ла
среден род из-го-не-ло
множествено число из-го-не-ли