изгонел

Речник на българския език

1. изгонел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгонел е производна форма на изгоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгонел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изгонел е производна форма на изгоня (мин. деят. несв. прич. м. р.).