изгонил е

Речник на българския език

1. изгонил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгонил е е производна форма на изгоня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгонил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгонил е е производна форма на изгоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).