изгонила

Речник на българския език

1. изгонила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изгонила е производна форма на изгоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изгонила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изгонила е производна форма на изгоня (мин. деят. св. прич. ж. р.).