изгони

Речник на българския език

1. изгони — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изгони е производна форма на изгоня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изгони — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изгони е производна форма на изгоня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изгони — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изгони е производна форма на изгоня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изгони — повелително наклонение, ед. ч.

изгони е производна форма на изгоня (повелително наклонение, ед. ч.).